Потребности от Минерални Вещества

Минералните вещества изграждат скелета и вземат участие в ензимните реакции и в редица физиологични процеси. Човешкото тяло съдържа 5,5 kg минерални вещества: 43% калций (Ca), 29% фосфор (P), 10% калий (K), 4,5% натрий (Na), 0,5% магнезий (Mg) и т.н.

Макроелементи

Калцият, фосфорът и магнезият изграждат скелета.
Натрият и калият участват в обмяната на водата и играят основна роля за поддържане на водното равновесие в организма. Натрият е съсредоточен в тъканните течности и задържа водата в тъканите, а калият се намира в клетките и увеличава отделянето на водата от организма. В обмяната на водата взема участие и хлорът.
Натрият, калият, калцият и магнезият играят роля при нервната възбудимост и при мускулното съкращение.
Магнезият спомага за намаляване на рисковете от атеросклероза и хипертония.
Храна, бедна на натрий , понижава нервната възбудимост. Употребата на натрий в по-големи количества спомага за повишаване на артериалното кръвно налягане. Ето защо при наличие хипертонична болест, трябва да се намали приемът на готварска сол.
Храна, богата с калий, повишава количеството на урината (диуретичен ефект).

Взаимоотношенията на макроелементите са сложни и ефектите на някои от тях са противоположни. Ето защо макроелемнтите в храната трябва да бъдат балансирани и нормирани. Препоръчва се следното отношение Ca:P:Mg = 1:1:0,4. Средните дневни потребности са: Ca - 800 mg, P - 800 mg, K - 2000-2500 mg, Na - 575-2500 mg.

Най-добри източници на калций са млякото и млечните продукти, от които елементът е усвоява лесно.
Най-богати с фосфор са месото, рибата, жълтъкът и млякото. Голямо количество фосфор има и в зънените и бобовите храни, но оттам се усвоява трудно.
Фасулът, орехите, зърнените храни, месото и рибата са богати на магнезий.
Богати на калий са варивата, плодовете и зеленчуците.
Основен източник на натрий е готварската сол. 1 g сол съдържа 0,4 g Na. Големи количества сол се съдържат в туршиите, сиренето, колбасите, хляба и др. - създават се предпоставки за прехранване със сол, което повишава риска за заболяване от хипертония.

Микроелементи

Те играят разнообразна и многостранна роля при обмяната на веществата. Наричат се още минерални витамини.

Голямо значение има желязото. То влиза в състава на хемоглобина, на миоглобина и на ензими. Когато е недостатъчно в храната се развива желязодефицитна анемия. Дневните потребности от желязо са 10-20 mg, като усвояемостта му е не повече от 10%. Богати на желязо са черният дроб, варивата, месото и зърнените храни. Увеличаващата се употреба на рафинирани храни намалява възможностите за задоволяване на потребностите от желязо.
Медта участва в биологичното окисляване, в синтезата на съединителна тъкан и при обмяната на желязото. Богати на мед са черният дроб, бобовите храни, месото, рибата и др.
Цинкът и манганът участват в синтезата на белтъците и нуклениновите киселини. Те, особено цинкът, са необходими за нормалния растеж, за половото развитие и за размножаването. Основни техни източници са месото, бобовите и зърнените храни.
Йодът е необходим за синтезата на хормоните на щитовидната жлеза и за нормалната й дейност. При недостиг на йод се развива гуша - увеличение на щитовидната жлеза. В по-тежките си форми това заболяване протича с психично недоразвитие. За профилактиката й се използва йодирана сол.
Флуорът е необходим за строежа и нормалното състояние на скелета и зъбите.

Запомнете: За задоволяване на потребностите от макро- и микроелементи е необходимо да се употребяват разнообразни хранителни продукти, както от растителен, така и от животински произход..